Промени между двете четения на Закона за правната помощ (ЗПП) предлагат решение на проблема с огромните допълнителни разноски, които осъдени длъжници на доставчити на мобилни, комунални и други углуги трябва да заплащат. Вносители на законодателната инициатива са народните представители Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев.

До промените се стигна след редица сигнали, изпратени до тях, че еднолични търговци и юридически лица масово претендират за заплащане на адвокатски възнагражднения, когато всъщност за представлявани от юрисконсултите им. Тоест, че изкуствено завишават задължението на осъдения със значителни суми, които не се заплащат за защитата, а остават в дружеството.

„На първо място, това е явно несправедливо, тъй като очевидно юрисконсултът като лице, работещо по трудов договор с работодателя си, получава месечно възнаграждение за това, което му се възлага да върши през целия месец, независимо от започването или приключването на едно конкретно дело през този период“, пишат в мотивите си народните представители.

Внесените днес текстове предвиждат чрез заключителните разпоредби на приетия миналата седмица на първо четене ЗПП да се измени чл. 78, ал.8 от Гражданския процесуалаен кодекс (ГПК). По този начин разходи за адвокатски възнаграждения ще бъдат признавани, само когато се докаже, че ищец реално е заплатил на юрисконсулта си допълнително възнаграждение за конкретното дело.

„Когато дадено юридическо лице или едноличен търговец е представлявано от адвокат, от него се изисква да докаже и реалното заплащане (банково бордеро, касов бон или друг финансов документ) на претендираното в процеса възнаграждение. При сегашния ред на чл. 78, ал. 8 по отношение на юрисконсултите, такова изискване няма.

Така може да се стигне до парадокс, в който на юридическо лице или едноличен търговец се присъжда заплащането на разноски за възнаграждения, кавито не са били изплащани. Последното представлява своево рода неоснователно обогатяване на съответния търговец, отново за сметка на ответното лице.

Нещо повече-търговецът няма и задължение да докаже, че след присъждане на това възнаграждение за представлявалия го юрисконсулт, последният ще получи каквато и да било част от него!“, пишат още Славов, Димитров и Андреев в своите мотиви.