Народните представители Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев внасят днес в деловодството на Народното събрание Закон за тълкуване на разпоредбите от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), които въвеждат ограничения за продажбата на дружества от т.нар. забранителен списък.

Повод за това е скандалът с продажбата на Дипломатическия клуб „Бояна“ за 8,5 милиона лева, въпреки че той е актив на „АДИС“ ЕООД – дружество, което е включено в забранителния списък за приватизация.

От казуса стана ясно, че според представителите на Агенцията за приватизация фигурирането на дадено дружество в забранителния списък не спира агенцията да се разпорежда свободно и без контрол от страна на Народното събрание с „обособените му части“. Тоест, че най-апетитните активи на иначе защитените дружества могат да бъдат продадени.

Още миналата седмица Славов, Димитров и Андреев изразиха своето недоумение от тълкуването на закона. Според тях тълкуването на Агенцията за приватизация напълно обезсмисля наличието на забранителен списък.

Именно затова тримата депутати внасят тълкувателен закон, който изрично уточнява, че решенията за приватизация и/или разпоредителни действия на дружества от забранителния списък и техни обособени части се взимат задължително с решение на Народното събрание по предложение на Министерски съвет, независимо дали техните обособени части са изрично изброени в списъка или не.

„Тълкуването на „двойно  изискване“ за включване в забранителния списък – и на дружествата, и на всяка обособена част от тях, не само е ненужно, след като търговските предприятия вече са в забранителния списък. То също така би затруднило съществено законодателния процес. Така законът ще трябва да бъде допълнен с хиляди индивидуални обекти – гари, зали магазини, цехове, ресторанти, хотели, стадиони и пр.“, пишат в своите мотиви народните представители.

Ако законът бъде приет от Народното събрание, тълкуването на разпоредбите в чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3 от  Закона за приватизация и следприватизационен контрол има действие от момента на включване на дружествата в забранителния списък. Тоест, всички сделки, осъществени без решение на Народното събрание, ще могат да бъдат обявени за нищожни в съда.