„Днес определено е един тъжен ден за борбата с монополите в България. Станахме свидетели на подмяна на дневния ред за пореден път със Закона за концесиите – тези безкрайни концесии и в пряк, и в преносен смисъл.“

Това заяви на брифинг в Народното събрание Петър Славов след като мнозинството в пленарна зала не пожела да започне извънредното заседание с промените в Закона за задълженията и договорите, предлагащи намаляване на законната лихва за просрочени плащания. В тази връзка Славов и председателят на комисията по правни въпроси Данаил Кирилов си размениха остри думи в пленарна зала по време на гласуването на дневния ред на извънредното пленарно заседание

До конфликтната ситуация се стигна след като в петък 50 народни представители, начело с Петър Славов, поискаха днес да бъде свикано извънредно заседание на парламента с 2 точки – второ гласуване на промени в Закона за задълженията и договорите, предлагащ намаляване на законната лихва за просрочени плащания и второ гласуване на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.

Оказа се, че междувременно представители на ГЕРБ са събирали алтернативно предложение, включващо 6 обемни законопроекта, сред които Закона за концесиите, Закона за правната помощ, Закона за устройство на територията и пр.

След трудно събран кворум, пленарното заседание започна с процедура на Славов, който настоя промените в Закона за задълженията и договорите да бъдат първа точка в дневния ред – така както са предложили депутати от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, БСП, АБВ, БДЦ – Народен съюз и Атака.

„Отказът промените в Закона за задълженията и договорите да бъде разгледан като първа точка днес, го остави на последно място в програмата за дневния ред, след 6 огромни законопроекта. Това се прави с ясното съзнание, че по този начин никога няма да се стигне до него“, коментира Славов.

„Искам да обърна специално внимание на приказките, които председателят на правна комисия си позволи от парламентарната трибуна да изкаже по адрес на вносителите и хората, подкрепили този законопроект. Едва ли не това бяха намеци за влияние на олигарси и тем подобни неща. Това са абсолютно неверни твърдения и крайно обидни за всички членове на правна комисия. Напомням ви, че законопроектът е подкрепен на правна комисия на второ четене с голямо мнозинство. Лично аз като член на правна комисия отказвам да участвам в нея докато господин Кирилов не се извини на нейните членове за непремерените си приказки и за обвиненията за това, че те са предпочели гражданите пред монополите в България“, заяви още Славов

Повод за това станаха думите на председателя на правна комисия от трибуната на Народното събрание, който се обяви категорично против разглеждането на промените в Закона за задълженията и договорите. Според него предложенията са свързани със задълженията на олигарси, а не на хилядите дела на монополни дружества срещу граждани.

Кирилов беше контриран от депутата от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров, който заяви, че зад отказа да бъдат разгледани текстовете прозират множество прозвънявания от къщи за бързи кредити.

„Голямата игра, която обслужва монопола сега в Закона за задълженията и договорите, е свързана с това, че ако бъдат направени тези промени, ще бъде дадена възможност да не се генерира висок процент лоши кредити, което има пряко отражение към даването на кредити с висока лихва“, уточни по време на брифинга Байрактаров.

Професор Вили Лилков от своя заяви, че вината за това, че 55 000 български семейства няма да успеят да заявят претенция за обезщетение по силата на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, е на ГЕРБ и ДПС, които системно работят за това той да не бъде окончателно приет, въпреки че е внесен през месец март миналата година.

Промените в Закона за задълженията и договорите предвиждат законната лихва за забавяне на плащанията да бъде намалена от 10%+основния лихвен процент на БНБ на 8%+основния лихвен процент на БНБ. По този начин изискванията на европейското законодателство се спазват, но тежестта върху длъжниците все пак е осезаемо намалена.

В своите мотиви народните представители представят и справка за законната лихва в останалите страни от Европейския съюз. В 21 от 28-те страни-членки на ЕС тя е 8% . А чрез сега действащия закон в България лихвите за забавяне са най-високите в европейската общност.