Хората да избират своите депутати, а не партиите да посочват най-послушните. Да се избират работещи и принципни хора, а не мълчаливи машини за гласуване. Ако това е посоката и принципа на промяната, най-добра реализация би се получила от въвеждането на преференция без праг и без защита на първия в листата. Така хората ще могат да избират измежду стотици кандидати, като ще имат поне десетина предложения от всяка партия.

Наличието на много кандидати гарантира истинската конкуренция и ще спомогне за по-добро качество. Освен това въвеждането на 240 едномерни мажоритарни района води до съществен риск да бъдат избрани представители на две или три партии, които да се картелират и в бъдещи парламенти да няма истинска опозиция. Основно изискване на демокрацията е винаги да има опозиция, която да контролира и коригира и да бъде алтернатива при провал на управлението.

Алтернативно въвеждането на мажоритарна система в едномерни избирателни райони в два тура ограничава избора на хората до един кандидат от всяка партия. Тоест, отново ще бъде важно кой е най-близък до партийното ръководство и съответно най-послушен. Вместо стотици кандидати и съответно възможности за избор, в съответния едномерен район остава по един кандидат от партия. Така партийните ръководства отново ще определят своите депутати, защото те ще решават кой е единственият им кандидат в едномерния район. За да има истинска конкуренция трябва да има десетки кандидати, което е огромното предимство на преференцията без праг и без защита на водача на листата.

Възможни са две решения. Едното е въвеждане на преференция без праг и без защита на водача заедно с подготовка и осъществяване на дистанционно електронно гласуване. Втората възможност е въвеждането на смесена система, като германската, в която половината депутати да се избират мажоритарно, а останалите в пропорционална листа с преференциално гласуване, отново заедно с дистанционно електронно гласуване.