„Категорично от Нова Република ще настояваме разследването на грабежа „КТБ“ да продължи, включително и чрез международна разследваща компания, която да  бъде ангажирана с връщането на поне част от масата на несъстоятелността.“ Това заяви в предаването „Кой говори?“  по Дарик радио представителят на Нова Република Петър Славов.

„Ние считаме, че това което обществото очаква в момента е в две основни направления – търсенето на отговорност за онези, довели до фалита на КТБ, защото до момента осъден няма. Има някакви дела, които дори не е ясно дали са влезли в съдебна фаза или още прокуратурата разследва. Това е напълно недопустимо. Именно затова ние искахме в предишния парламент изслушване на главния прокурор по казуса „КТБ“, но системното мнозинство не подкрепи тази идея.

Второто очакване е за повишаване на събираемостта. Тя за нас е твърде ниска – за повече от две години са върнати под 5% от източените активи на банката или около 180 милиона лева. За нас това са крайно незадоволителни резултати и именно затова настояваме пред служебния министър на финансите Кирил Ананиев за смяна на синдиците“, заяви още представителят на дясното обединение.

„Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) се държи безобразно. Той изглежда се мисли за държава в държавата и отказва да дава каквато и да е била информация на обществото. Именно затова и ние с колегите Мартин Димитров и Методи Андреев водихме дело срещу Фона, защото отказа да ни даде информация по Закона за достъп до обществена информация. Те твърдяха, че не са задължен субект по този закон. Тук държа до отбележа, че съдът им каза, че категорично са длъжни да дават достъп до обществена информация. Това, което ние искаме от Фонда, е да предоставя информация на всеки български гражданин“, коментира Славов по повод твърденията на представители на Фонда, че към тях са отправени прекомерни обвинения и очаквания.

Според Славов е недопустимо синдиците и Фонда да си поставят за цел да върнат активите на банката към момента на обявяването й в несъстоятелност. Той напомни, че близо година преди това КТБ беше под специален надзор – тоест в този период квестори, назначени от БНБ, я управляваха и одобряваха разходите, в това число цесиите и прихващанията. Именно в този период 6-те милиарда имущество на банката станаха милиард и половина, напомни представителят на Нова Република.

В заключение Славов отбеляза още, че от поискана от тях информация през 2015 година стана ясно, че над 220 милиона лева на държавни и общински дружества са „потънали“ в КТБ. Според него това се е случвало със знанието и одобрението на редица управляващи от различни правителства – както на БСП, така и на ГЕРБ.